Защитени природни местообитания

Скакавица (резерват)

Местоположение

Обхваща местността Скакавица и Мала Скакавица от местността Зелени Преслап до водопада Скакавица, а на югозапад стига до високопланинското пасбище в района на изворите на река Горица. Разположен изцяло във високата част на Джерманската долина. Площта му е близо 70,8 хектара простира се между 1850 и 2050 м надморска височина и е разположен в северната част на Рила. На територията му се намира най-високия водопад в планината – Скакавица.
Защитени природни местообитания

Флора

Най-обширни площи от резервата са заети с горски площи. Скакавица се намира на сравнително голяма надморска височина, което обуславя доброто развитие на иглолистните дървесни видове, като бял и черен бор. От голяма важност са вековните обширни гори от бяла мура, обхващащи по-ниските части на резерват Скакавица. Срещат се голям брой защитени растителни видове – планински божур, български омайник, златиста кандилка, златовръх и други, както и редките видове планинска дилянка, преходна мурава.

Фауна

Защитени природни местообитания
Въпреки малката територия, която заема Скакавица, в него се опазват голям брой гръбначни животни. От бозайниците най-разпространени са сърна, дива свиня, лисица, вълк и други. Освен това се срещат и видовете глухар, черен кълвач, сокерица, усойница, планинска водна жаба.

Орлицата (резерват)

Орлицата е резерват в Източна Стара планина. Намира се в землищата на град Котел и село Медвен на около 5 км разстояние от всяко от двете населени места. Резерватът е разположен в източния дял („Бели брегове“) на Котленската планина. Създаден е на 10 август 1984 г. със заповед на тогавашния Комитет за опазване на природната среда. Целта на превръщането на местността в резерват е да се опазят първични екосистеми от мизийски бук, местообитания на редки грабливи птици и уникален карстов комплекс. Така създаденият резеват включва в пределите си резерват „Бели бряг“ и природните забележителности „Орлица“ и „Медвенските извори“. Към резерват Овчарица е създадена и буферна зона, включваща горски масиви и пасища.
Защитени природни местообитания

Флора

На територията на резервата са установени 296 вида висши растения, седем от които с консервационно значение. Това са старо биле, мъжка папрат, тънколистна зайча сянка, жълт равнец, триниелистна самогризка, широколистна гъжва и гребенеста мъжка папрат. Освен първични първични широколистни гори от мизийски бук и габър в резервата са разпространени и горуновите насаждения, с участието на обикновен и келяв габър, както и смесените дъбови гори от цер и благун.
Заедно с намиращия се в близост поддържан резерват „Ардачлъка“ и природните забележителности „Злостен“ (358 ха), „Орлови пещери“ (5 ха) и „Урушки скали“ (10 ха), резерват „Орлицата“ е важен важен орнитологически обект, смятан и за едно от най-орнитологично значимите места в Източна Стара планина. На територията му се срещат египетски лешояд, орел змияр, малък креслив орел, тръстиков блатар, малък ястреб, пъстър калвач, белогръб кълвач и други.18 от регистрираните 70 вида птици са включени в Червената книга на България. На цялата територия на Котленска планина са установени общо 176 вида птици, от които 50 са включени в Червената книга.
Останалите представители на фауната са типичните за Стара планина бозайници като европейски вълк, чакал, дива свиня, източноевропейски таралеж, лисица, дива котка, сърна, язовец. От земноводните и влечугите се срещат дъждовник, жълтокоремна бумка, смок мишкар, усойница, сухоземни костенурки и други.

Мантарица (резерват)

Разположен е в Западните Родопи, между град Ракитово и връх Голяма Сюткя. Резерватът обхваща местностите Мантарица, Петлите, Кайнаците и др. Резерват Мантарица се простира на надморска височина от 1200 до 1900 м. Релефът е силно разчленен като местността е съставена от обширни пасища и вековни гори, разположени по стръмните склонове.
Защитени природни местообитания

Флора

Основна цел на резервата е опазването на девствените гори от видовете обикновен смърч, ела и бук. Особено важна за резервата е смърчовата гора в областта Петлите, която е на възраст над 140 години. Тази гора е разположена в североизточната част на резервата.

Фауна

Първоначално резерватът е обявен с цел опазването на вида глухар, който е застрашен от изчезване, както в България, така и в цяла Европа. Като цяло в резервата най-разнообразен е птичият свят. Освен глухар се срещат още сокол, ястреб, кълвач, скален орел, сойка, сврака, чинка и др. От бозайниците са установени сърна, благороден елен, кафява мечка, вълк, лисица, златка, заек, дива свиня, дива котка и др