Застрашени растения
Едноцветна титнява
Едноцветна титнява
среща се на слънчево, полусянка; на ръба на гората, в рядка гора или храсталак; над 1000 метра надморска височина; не обича засушаването на почвата
Описание: цветовете са сини, върху тънко стъбло, което поляга; листата са по две срещуположни и приличат на листата на върба, от където е наименованието на английски; растението е високо до 45-60 см
Размножаване: чрез семена
Период на цъфтеж: цъфти август до студовете
Расте в Западна и Средна Стара планина, Карловско, Троянско
среща се на слънчево, полусянка; на ръба на гората, в рядка гора или храсталак; над 1000 метра надморска височина; не обича засушаването на почвата
Описание: цветовете са сини, върху тънко стъбло, което поляга; листата са по две срещуположни и приличат на листата на върба, от където е наименованието на английски; растението е високо до 45-60 см
Размножаване: чрез семена
Период на цъфтеж: цъфти август до студовете
Расте в Западна и Средна Стара планина, Карловско, Троянско
Маслиново бясно дърво
Daphne blagayana - маслиново бясно дърво -балкански ендемит, рядък и защитен от Закона за биологичното разнообразие вид, характерен само за Троянския балкан, D. спеогит - ниско бясно дърво, рядък и защитен вид - Средна и Западна Стара планина, Пирин, Конявска планина, D. oleoides - маслиноподобно бясно дърво, рядък и защитен вид - в Стара планина, Родопите, Пирин, Славянка и Беласииа, D. pontica - странджанско бясно дърво, рядък и защитен вид - само в Странджа, D. laureola - лавроподобно бясно дърво, рядък и защитен вид - Врачански балкан и над с. Бачково в Родопите. Бясното дърво расте като подлее в иглолистни или смесени гори. То обитава сенчести места с богати почви. Обикновено расте във вид на единични екземпляри, разположени на голямо разстояние един от друг.
Планински божур
Планински божур
Планински божур е многогодишно тревисто растение. Неподходящо и неправилно е названието „витошко лале“, което често се употребява за този вид.
Родовото название Trollius на латински означава овален. То е дадено на растението заради кълбовидните му кичести цветове.
Неговите стройни, високи до един метър стъбла са неразклонени облистени по цялата си дължина. Най-долните листа са с дръжка, а горните са почти приседнали. Петурите са дланевидно разсечени на 3—7 клиновидно стеснени дяла, с дълбоко напилен ръб. Стъблата завършват с 1—2 златистожълти цвята, кичести като градинските божури.
Планинският божур се среща по влажни поляни, торфища и край потоци под връх Черната скала, в района на туристическия комплекс „Щастливеца“ и в резервата „Бистришко бранище“.
Цъфти от юни до август.
Расте в Западна и Средна Стара планина, Витоша, Пирин, Рила, Западни Родопи, западните гранични планини
Планински божур е многогодишно тревисто растение. Неподходящо и неправилно е названието „витошко лале“, което често се употребява за този вид.
Родовото название Trollius на латински означава овален. То е дадено на растението заради кълбовидните му кичести цветове.
Неговите стройни, високи до един метър стъбла са неразклонени облистени по цялата си дължина. Най-долните листа са с дръжка, а горните са почти приседнали. Петурите са дланевидно разсечени на 3—7 клиновидно стеснени дяла, с дълбоко напилен ръб. Стъблата завършват с 1—2 златистожълти цвята, кичести като градинските божури.
Планинският божур се среща по влажни поляни, торфища и край потоци под връх Черната скала, в района на туристическия комплекс „Щастливеца“ и в резервата „Бистришко бранище“.
Цъфти от юни до август.
Расте в Западна и Средна Стара планина, Витоша, Пирин, Рила, Западни Родопи, западните гранични планини
Пролетно котенце
Пролетно котенце
Многогодишно тревисто растение. Коренището вертикално, на върха с няколко яйцевидноелиптични ципести листа, от които излизат стъблото и приосновната листна розетка. Стъблото високо 5–30 cm, прилегналовлакнесто. Приосновните листа презимуващи, простоперести; листните дялове обратнояйцевидни, до ½ наделени на 2–3 къси, широко триъгълни зъбчета . Стъбловите листа прилегналовлакнести, с линейни дялове. Цветовете 4–6 cm в диаметър, слабо наведени или изправени. Околоцветните листчета обратнояйцевидни, външните в основата си розови, виолетови или сини, копринестовлакнести; вътрешните белезникави. Плодовете орехчета, дълги 2,5–3 mm, призматични, късовлакнести, стълбчетата запазващи се при плода, дълги 15–22 mm. Цв. VІ–VІІ, пл. VІІ–VІІІ.
По каменисти и тревисти места в субалпийския и алпийския пояс. Участва в състава на тревните съобщества от гъжва, извита острица и др. Популациите са с мозаечно разпространение на индивидите и разпокъсани.
Расте в Рила
Многогодишно тревисто растение. Коренището вертикално, на върха с няколко яйцевидноелиптични ципести листа, от които излизат стъблото и приосновната листна розетка. Стъблото високо 5–30 cm, прилегналовлакнесто. Приосновните листа презимуващи, простоперести; листните дялове обратнояйцевидни, до ½ наделени на 2–3 къси, широко триъгълни зъбчета . Стъбловите листа прилегналовлакнести, с линейни дялове. Цветовете 4–6 cm в диаметър, слабо наведени или изправени. Околоцветните листчета обратнояйцевидни, външните в основата си розови, виолетови или сини, копринестовлакнести; вътрешните белезникави. Плодовете орехчета, дълги 2,5–3 mm, призматични, късовлакнести, стълбчетата запазващи се при плода, дълги 15–22 mm. Цв. VІ–VІІ, пл. VІІ–VІІІ.
По каменисти и тревисти места в субалпийския и алпийския пояс. Участва в състава на тревните съобщества от гъжва, извита острица и др. Популациите са с мозаечно разпространение на индивидите и разпокъсани.
Расте в Рила
Венерина обувка
Венерина обувка
Критично застрашен вид. (Световно уязвим)
Многогодишно тревисто растение с пълзящо подземно коренище. Стъблото е високо 25—50 см с три-четири елиптични листа. Цветовете са връхни, единични или по два, едри. Околоцветните листчета имат червено-кафяв цвят и са линейно ланцетни. Устната е едра, широко закръглена, жълта с червени петна, рядко с червени жилки.
Размножава се със семена, рядко и вегетативно. Насекомоопрашващо се растение.
Първото защитено растение в Европа, най-едроцветната европейска орхидея. Разпространена в умерените ширини на Европа, Азия и Северна Америка. Местообитанията му са иглолистни, смесени и широколистни гори, храсталаци и горски поляни, по-често на богати на варовик почви.
В България се среща единствено в Родопите, в района на връх Червената стена, като находището е най-южното в Европа.
Защитен вид, чиито местообитания се нуждаят от приоритетна защита съгласно Закона за биологичното разнообразие. Популацията е в границите на резерват „Червената стена“ и буферната му зонa. Включен в приложенията на Директивата за хабитатите на Европейския съюз и на Бернската конвенция.
Расте в Родопите около село Бачково, Асеновградско
Критично застрашен вид. (Световно уязвим)
Многогодишно тревисто растение с пълзящо подземно коренище. Стъблото е високо 25—50 см с три-четири елиптични листа. Цветовете са връхни, единични или по два, едри. Околоцветните листчета имат червено-кафяв цвят и са линейно ланцетни. Устната е едра, широко закръглена, жълта с червени петна, рядко с червени жилки.
Размножава се със семена, рядко и вегетативно. Насекомоопрашващо се растение.
Първото защитено растение в Европа, най-едроцветната европейска орхидея. Разпространена в умерените ширини на Европа, Азия и Северна Америка. Местообитанията му са иглолистни, смесени и широколистни гори, храсталаци и горски поляни, по-често на богати на варовик почви.
В България се среща единствено в Родопите, в района на връх Червената стена, като находището е най-южното в Европа.
Защитен вид, чиито местообитания се нуждаят от приоритетна защита съгласно Закона за биологичното разнообразие. Популацията е в границите на резерват „Червената стена“ и буферната му зонa. Включен в приложенията на Директивата за хабитатите на Европейския съюз и на Бернската конвенция.
Расте в Родопите около село Бачково, Асеновградско