Птици
Осояд
Осоядът е с размери 50-58 см., дължина между 130 и 150 см.
Много ярко изявена прелетна птица. Предпочита планински и високи области.
Често използва стари гнезда на сходни по размери птици, които надстроява. Ако започне сам строежа гнездото се намира в разклонението на някой страничен клон. Едно гнездо се използва последователно няколко години.
Осоядът е високо специализирана насекомоядна птица. Лятото се храни предимно с ларвите на оси. Наблюдава скрит къде е входа към гнездото на осите, което често е под земята и ги изравя. Осите не могат да се противопоставят на осояда, защото той е добре защитен от жилата им. Лицевите му части са покрити от специални твърди перца. Включително се приближава и до големи гнезда на стършели, където обикновено изяжда само ларвите, но понякога и възрастните насекоми с жилото включително.
Дървоядният дърдавец
На големина е колкото пъдпъдък (130-190 г. и 25-29 см).
Обитава предимно обработваеми площи, но се среща и по влажни ливади, предпланински плата и хълмисти райони с тревна растителност.
Все пак той намира спокойствие най-вече в хвойнови храсталаци и високопланински ливади по южните склонове.
Храни се със семена и дребни насекоми.
Черен кълвач
Черният кълвач е най-големият кълвач, който се среща по българските земи.
Черният кълвач е полезна насекомоядна птица. Храната му е много разнообразна. През лятото той непрекъснато “прослушва” дърветата, като ги чука със силния си клюн и изважда от кората различни вредители: корояди, сечковци, листояди и техните ларви. През останалите сезони разнообразява храната си с различни семена на иглолистни и широколистни дървета.
Египетски лешояд
Дължината на тялото на египетския лешояд достига 60-70 (до 85) cm.
Храни се предимно с мърша, но понякога улавя дребни животни като жаби, охлюви и всякакъв вид яйца. Яде също костенурки и яйца от едри птици като щрауса.
По земята ходи много уверено, подобно на Кокошоподобните.
Гълъб хралупар
В недалечното минало гълъбът хралупар е бил сравнително широко разпространен, но изсичането на горите и унищожаването на естествения му биотоп предизвикват значително намаляване на популацията, до степен да се превърне в застрашен от изчезване вид. Основната причина за намаляването на числеността му се счита липсата на подходящи хралупи с които живота му е тясно свързан. Когато отгледа едно люпило в дадена хралупа, гълъба хралупар я оставя силно замърсена и негодна за повторна употреба, което налага наличието на втора за да може да отгледа второ люпило през същата година.
В райони, където проблемът с гнезденето и спането е отпаднал, благодарение на изкуствени къщички или защитени райони в горите, гълъбът хралупар сравнително бързо може да възстанови своята численост, защото хранителната му ниша е доста подобна на тази на скалния гълъб и обикновено не страда от липса на храна. Храната му в дивата природа се състои от зърна, семена, кълнове и плодчета, но в близост до хора се храни с тестени отпадъци и други.